dv5 (Донка Василева)
110 175
28.06.2009 г., 12:17 ч.

Непокой 

  Поезия
545 0 8

В море от скръб

животът ми премина.

Но жареше ме слънце.

И целея.

Горчива радост

ден не ме подмина...

Препъната -

и плачешком -

живея.

До днес

не се научих да отсявам

от черно - бяло.

В грях

и святост - пея!

Наивница

и утре си оставам.

Да, страдам!

Преболявайки -

живея.

Сред свои - чужда.

В клетка.

Пуснах щори!

През есен тичам -

пролет ме люлее.

А Някой

и решетката събори!

Благодаря ти, Боже,

че живея!

Добро и зло.

След сушата - порой.

Пресява ни

Животът през цедило.

Ту строг,

ту безразсъден.

Непокой!

Обратното

е равно на мъртвило.

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели! Валя, и с мен е така - в сайта съм отскоро и все още бродя из него напосоки...
  • Великолепно!
  • да,животът си знае... поздрав!
  • Чудесен стих, отскоро съм тук и не мога още да обхвана всичко, но ще се постарая да прочета докрай твоите стихове. Поздрави!
  • Отново си написала прекрасен стих!!!

    ПОздрав!!!
  • merian, може би си права, но според мен този вирус е от твърде рядко срещаните, а формулата е от най-трудните... Благодаря ти!
    Благодаря, Белла! Благодаря, Доре! Радостно е, че спирате при мен...
  • Чудесно! Дано този вирус "непокой" зарази повече хора, това е формулата за оцеляване!
  • аплодисменти! много много!
Предложения
: ??:??