НЕПОКЪЛВАНЕ
НЕПОКЪЛВАНЕ
Привикнах да си нося напоследък
кесия вяра и лула гранитна.
Окото на часовника ме гледа
безмилостно и чака да залитна…
И всичко е прецизно преброено:
сънят ми, и заплатата, и дните,
и тътенът в сърцето изранено,
и чашките, с приятели изпити…
Брадата ми в зародиша настръхва!…
А неброени радости очаквах,
от неброени мисли съм изтръпвал,
не съм подбирал пътя за Итака!…
Затуй, приятелю, часовнико, циклопе,
в лъка прастар стрелките ти залагам!…
Добре да мислят всички Пенелопи,
че нашите деца за път се стягат!…
Ще се завърнат те от чужди друми, -
към бащиния праг със руно златно.
Но пропаст ще е вече помежду ни
от гробове и време безвъзвратно.
Тогава – знам: лъкът ще се опъне…
На времето стрелките ще потънат
в гърди - догоре с власт и алчност пълни!…
…Но може ли тъй обич да покълне?!…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря от сърце на Безжичен и на Валентин за хубавите думи!
-
Наистина съжалявам, че чак днес ми акцентираха вниманието върху твоето творчество!За което се извинявам искренно, но прочетох всичко и вече те имам за един от любимите ми в този сайт!Радвам се, че си тук!
-
Благодаря, Креми!
-
А неброени радости очаквах,
от неброени мисли съм изтръпвал...
Браво!!!
Докосна ме стиха ти!
Поздрав!
-
Благодаря, Петинка!
-
Ще се завърнат те от чужди друми, -
към бащиния праг със руно златно.
Но пропаст ще е вече помежду ни
от гробове и време безвъзвратно.
...
Жестока истина!
Поздрави за стиха!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
