9.06.2009 г., 17:28 ч.

Непоправимо... 

  Поезия
567 0 4

В очите ми...

се раждат урагани,

които ще прииждат с ветровете.

Стихийно-залезни,

непоправимо буреносни,

във всичките ми нощи

на безсъние.

Прикрито-показни,

ще се бушуват,

океанни.

И носещи в утробата си

непорочие,

родено със вълни,

надигащи се нощем

във причудливи фигури

На сенки...

Още.

Не мога повече!

Заляха и дори звездите.

Угаснаха ...

И заваля...

А утрото не бе достатъчно

да ги опази,

да сложи край...

на дългите ми нощи.

Макар да знаеше, че неприлично

ще наднича в очите ми,

които раждат урагани.

Нима и слънцето след туй

ще блесне,

ексцентрично?!

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Слънцето няма нужда да "блесне", защото е единствено, Нел! Хареса ми тази картина!
  • Нека не стихват никога...нека те заливат с добрина! Усмивки!
  • Щом се покаже слънцето и очите ти ще блеснат!
    Много хубав стих Нел!
    Прегръдки!!!
  • запази пламъка на очите, Нели...!
    те са огледалото на душата...

    поздрави!!!
Предложения
: ??:??