... ще ограбя с оръжие градската банка...
Ивайло Диманов
Някой ден ще се вслушам в сърцето ти, моя любима,
ще ограбя най-алчната банка и с тези пари
ще прекрачим отвъд тази толкова тягостна зима,
под чиито лавини безсмъртниче обич гори...
Накъде да вървим? Бих отсякъл на глас: Антарктида.
Тъй и тъй с онзи климат суров съм навикнал поне:
щом присвиваше с дни тънки устни от гняв и обида
ветровете иглуто ни сякаш вършаха с коне.
Би могло и край Нил да плетем кошници от тръстики,
докато в транс изпаднала горда шаманка прозре, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация