Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
9.09.2008 г., 7:12 ч.

Непостоянно 

  Поезия » Любовна
1229 0 4
 

Изчетох толкова лудостни химери

за любовта, страстта без нарицания.

Но отговор сърце ми не намери -

а дирих го в милиони отрицания.

 

Оставих се да бъда кротък, благ

и Тя да определя моите сражения.

Оказах се корабокрушенец и на бряг,

създаден само от мъжки поражения.

 

Понечих времето да върна... запъхтян.

Но стрелките й не погледнаха у мен.

Дори себе си да спра не можех сам...

(и по етикет нарекох се - кретен).

 

Отново пътят продължи на никъде,

посоката изгубил, наричах я любов.

Разбрах, че само свобода обикна ме.

След тази изневяра, ще съм й верен до живот.

 

 А другата...  какво ли стана с нея, странно,

дори забравих колко бе красива.

 

Кое ли в мен бе толкова непостоянно -

 любовта ми или че е недостижима?

© Калоян Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??