1.
Неповторимо е морето
Когато повтаря вълните си
Еднакво е и е различно
Като мечтите ми
Но не може да приеме нищо
Няма нищо което да му дам
Освен себе се, но аз си отивам
Днес съм тук
Но утре съм далеч от дома
И това ме убива
Дълбоко е, когато плувам навътре
Но се гмуркам
Не стигам до дъното
Движа се и се мърдам
Освен ръцете си не виждам нищо друго
Обичам да плувам
По гръб
Така виждам чайките
Те мен също
В погледите ни се състои общуването ни
Една лодка ми трябва сега
Да се уловя за някого
Да се изчистя от солта
Да мога пак да бягам
По бреговете и пристанището
Но знам, че пак ще вляза във водата
Защото се нарекох “дете на морето”
Защото Нептун ми е приятел
И защото няма кой друг да ме побере в себе си
Докато го прегръщам разсеяно
2.
Сушата е затвор
Но е и подкрепа
За други сухи богове
Никой друг не ше се сети
Сушата граничи с мен
И аз я блъскам с всеки прилив
Крилете ми са уморени
Но имам още други сили
Сушата е другата причина
Да къпят в мен нечистите
26.05.2006
© Десислав Илиев Всички права запазени
И аз я блъскам с всеки прилив"
Много добре, браво