За кой ли път те срещам на улицата непозната?
За кой ли път те виждам – във моя сън пристигаш ти?
И пак си мисля – Колко си позната?
Но ти ли си това – Кажи!
И ти каза ми, че ме познаваш, но аз така не те познах.
За мен сега си непозната – отиваш си във пепел и във прах.
И може би не ща да те позная – ни днес, ни нивга в тоз живот.
А може би не искам и да зная, къде отива твоя ход.
Отминаха години, бяхме млади и времето така се извървя.
Обичах те, поне така си мислех, но ти не срещна любовта.
Отмина тя след месец може би и три.
И чух аз тези тежки думи, тез’ тежки думи: “Моля те, върви!” ...