Очите ти на моите приличат,
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово?
Добре де, знам - виновна съм. Сгреших.
Повярвах във измислица отново,
изгубих се в един-единствен стих.
Но теб това защо ли те тревожи,
защо се ровиш в моята душа?
Една случайна прилика не може
да дава върху мислите права. ...