Снощи отново сънувах теб.
Така че, ако сънуването е единственият начин, за да си наблизо.
Тогава събуждането ще бъде моят кошмар.

И точно в този момент скочих от леглото и си спомних всички неща, които каза:
"Емо, обичам те, но всъщност не можем да бъдем заедно, защото сме много различни и няма да се получи."

Погледнах те в очите и тогава ти казах:
"Бонбонче, какво значение има това, че има малка разлика между нас? Обичаме се и само това има значение в момента."

Ти отвърна: "Не е малка, а огромна.

От земята до небето."

Сега знам, всичко е било игра за теб.
Когато ме молеше да остана,

си искала да си отида.
Когато ми казваше „да“,

отговорът ти е бил „не“.
Сега просто съм непознат за теб,

но аз не мога да се преструвам,

че не те познавам.
Сякаш е било само сън. Не!

Колко е жалко,

че се преструваме на непознати,
не правим нищо,

за да променим това,

в което сме се превърнали.
Колко е жалко,

че направихме една развалина от нас.