Тази рокля ми стоеше прекалено добре,
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха,
слуги се суетяха вечно край мен,
и вече не поглеждах наоколо с уплаха,
притежавах надежда да те видя някой ден.
Под белия воал, дълъг, прекрасен,
под него скрих къдриците свои.
Боже, колко красива изглеждах сега!
Но теб те няма да ме видиш така. ...