vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
3.05.2006 г., 8:56 ч.

НЕПОЗНАТИ СМЕ ВЕЧЕ 

  Поезия
996 0 11
Извинявай, че не те познах
веднага.
И не бих могла.
Години, лежат помежду ни,
като мостове
на стари спомени
и много взаимна вина.
Ти беше ми рамото
на което аз се опирах.
Имах крила и
можех да стигам високото.
Въздух ти бях.
Ти не можеше да живееш без
мене.
Но се уплаши от бурята
и разделихме пристана,
където се прегръщаха
бясно вълните.
Ти имаш дом, жена и
красиви деца.
Не посмях да рискувам.
Все съм сама.
Побелял си те гледам...
И аз ... отдавна си слагам боя.
Само сивотата настанила се
в дните
е белег, какво проигра.
Изпихме до дъно някога
чашите.
Изпразнихме до болка тогава
душите си...
Трудно е да се познаем сега.
Не виждаш ли колко са
празни  очите ни.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??