Извинявай, че не те познах веднага. И не бих могла. Години, лежат помежду ни, като мостове на стари спомени и много взаимна вина. Ти беше ми рамото на което аз се опирах. Имах крила и можех да стигам високото. Въздух ти бях. Ти не можеше да живееш без мене. Но се уплаши от бурята и разделихме пристана, където се прегръщаха бясно вълните. Ти имаш дом, жена и красиви деца. Не посмях да рискувам. Все съм сама. Побелял си те гледам... И аз ... отдавна си слагам боя. Само сивотата настанила се в дните е белег, какво проигра. Изпихме до дъно някога чашите. Изпразнихме до болка тогава душите си... Трудно е да се познаем сега. Не виждаш ли колко са празни очите ни.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.