Писмата ми до теб, те не достигнаха,
но не защото сбъркан бе адреса,
аз спрях ги, не политнаха,
напомнят днес коса, несресана.
Стърчат от малката кутия,
разбъркани със пластовете самота,
не мога себе си да скрия,
но скрих във тях аз своята душа.
Писмата ми до теб са любовта ми,
приспана върху пожълтели страници,
запазили дъха на времето, мечтата,
целувките, и сълзите проляни.
Затуй кутията старателно аз пазя
с откъснатите страници живот,
понякога с ръка да ги погаля,
за да се върна в своята любов.
Писмата ми до теб, те не достигнаха
и надали ще стигнат някога...
Ще си останат непознато минало,
заспало под семейната ми стряха.
© АСИ Всички права запазени