На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна.
Пивко бе още времето, с вкус
на това колко много остава
и как всичко едва предстои...
Колко избори, пътища колко!
Ако нещо изгубиш, нали
ще намериш поне още толкова?
А и той - ни момче, нито мъж, ...