7.10.2018 г., 0:56 ч.

Непредсказуема 

  Поезия » Хумористична
1001 4 7

Есенно и някак тъжно –

облак слънцето закрива. 

Не, че иска! Времето така диктува. 

 

Ту е топло, ту студено. 

Падат и слани, 

а пък тиквите – зелени. 

Казват. "Бързо прибери!"

 

Цъфнали ми тия чушки, 

чудя им се. "За кога?"

Утре сняг ще ги затрупа,

а пък трябва да ора. 

 

Трудно време, 

не му дреме. 

Ту се смее, ту реве! 

А Земята чака,

щедрата си гръд да прибере. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя златна есен »

7 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??