Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат
словата истинни. Надеждата ни да отнемат,
със сила диханието ѝ да задушат,
да вържат свободата и да я превземат.
Нима се връзва словото на свободата?
Коя система или сила може да го спре?
Човек забравил ли е любовта най-свята,
с която Агнецът Божий отиде да умре?
Кой друг обича и дарява повече от Него –
живот, надежда, истина и свобода?
Омаяни човекомразци със крещящо Его,
кои сте вие да посягате на нечия душа?
© Мария Всички права запазени
Благодаря сърдечно, Миночка! Светлината и надеждата, които само Господ дарява, нека озарят душата ти в тези трудни времена. Весели празници и на теб!