15.06.2006 г., 16:20 ч.
Непростимите неща
Искам да ти кажа колко те обичам,
но думи не намирам за това.
Искам да ти кажа как за теб умирам,
но с думи как това да изразя.
Искам да ти кажа как в нощите ми липсваш,
но безмълвна пак стоя.
Искам пак при мене да се върнеш,
но невъзможно е това.
Нараних те, зная.
Предадох те аз не веднъж.
Вината своя готова съм да си призная.
Ще простиш ли ти за сетен път?
Гордоста си нейде изоставям,
на колене ти падам,
скланям аз глава.
Мълча!
Аз знам, че съм виновна.
Крещя, ала на ум.
Тъжа и тайно се надявам,
че ще простиш дори и непростимите неща.
но думи не намирам за това.
Искам да ти кажа как за теб умирам,
но с думи как това да изразя.
Искам да ти кажа как в нощите ми липсваш,
но безмълвна пак стоя.
Искам пак при мене да се върнеш,
но невъзможно е това.
Нараних те, зная.
Предадох те аз не веднъж.
Вината своя готова съм да си призная.
Ще простиш ли ти за сетен път?
Гордоста си нейде изоставям,
на колене ти падам,
скланям аз глава.
Мълча!
Аз знам, че съм виновна.
Крещя, ала на ум.
Тъжа и тайно се надявам,
че ще простиш дори и непростимите неща.
© Карина Кирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
мммммм.....хубаво е!лошото е че хората трудно прощават непростимите неща...
-
Гергана,Гиги благодаря ви много!
Радвам се,че ви харесва
-
Браво!Да се научиш да прощаваш,това е нещо прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
