3.03.2017 г., 19:11 ч.

Непростимо 

  Поезия » Любовна
1116 7 8
За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние,
за цялата сломеност, за лъжите,
за липсващото в твоето признание,
за нямото, което в мене пита,
за слепите очи, които носиш,
за хилядите глупави вини,
аз нямам думи. Нито имам прошка.
Дано да може Бог да ти прости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Предложения
: ??:??