Неразбрана болка

17.12.2013 г., 23:20 ч.

Поезия

648 0 2

Защо живея? За какво копнея?

Дори и аз не знам това!

Накъде бягах? Дали избягах?

Падна сълза на моята ръка!

Не знам какво искам

и за какво се боря.

И като не го постигам

за втори шанс се моля.

Колко комично е това

сам себе си да раниш!

Колко трагично е онова,

с нещастие да се дариш.

Спрях да пиша. Вече пуша.

Преди и сега в душата е суша.

Разлика няма в таз' душа.

Мога спокойно да я погреба.

От раните и разрухата боли.

Дори пепелта от сърцето гори.

Нищо не остана в моя проклет живот.

Аз съм програмиран безчувствен робот.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.