Имало едно време... времето на любовта!
И в него имало двама, но обичала само тя!
Имало много, но за нея той бил единствен!
Обичала го истински...
Мислите ù били изпълнени само с мисли за въпросния избран.
Където и да е той, тя знаела, че никога не би го оставила сам!
Минавали дните, с тях и животът
и в светлите мигове някой влял отрова!
Една вечер... казват, късно е било,
минавало момиче, било само...
И в тъмнината мрачен поглед я проследил,
нещо страшно щяло да я сполети...
Момичето държало цвете, напомнящо на въпросното момче
и държала го тя спокойно в ръце,
но се чули стъпки приближаващи към момичето само...
И казват... късно вечер е било!
Изведнъж някой сграбчил крехката ръка
и цветето паднало на мократа земя.
Мрачният поглед погледнал в нейните светли очи,
а момичето от страх и "помощ" не можело да прошепти.
Но тя не била сама,
както казват... било късно вечерта!
Зад нея се появило красиво момче,
момчето, на което ù напомняло цветето, паднало от крехките ръце!
Черният поглед се взрял в момчето.
Зловещи, страшни мисли изписани в погледа били!
Нещо станало, нещо неочаквано...
а момчето искало просто нея да спаси!
Цветето, напомящо за въпросното момче,
било смачкано под нечии нозе!
Над него се виждал черният поглед, вгледан във влажната земя,
а там лежало момче, за което би дала всичко тя!
Момчето лежало неподвижно,
а над него тя ронела сълзи!
До него смачкано било цветето,
напомнящо неговите светли очи!
Тъмният поглед се отдръпнал и се скрил в нощта,
а момчето неподвижно лежало там, на влажната земя!
Кръвта бавно се стичала по нея,
а тъмнината обливала света!
Момчето за последно погледнало нейните очи
и спокойно се отдало на съня!
Днес тя на гроба му тъжно стои,
че той я обича, тя така и не разбра!
© Инна Всички права запазени
Пишеш оригинално и талантливо!
ПОЗДРАВИ!