Със теб ще остарея скъпи...
До край! До твойто рамо ще съм аз,
макар съдбата с ударите тъпи
да ни напомня силната си власт...
До теб да остарея искам -
за теб единствен вече знам
живота наш, до край ще стискам -
на никой, никой няма да те дам...
Във твоите ръце са поверени
спокойствието и сигурността,
а с моята любов градени
уюта, топлината на дома...
Когато, вече със косите бели
се гушнеме, под старата асма -
един към друг глави навели,
с целувка ще посрещнем старостта...
Със много нежност ти ще ме погледнеш,
ръката ти ще хвана мълчешком
и стъпили на връх съдбовен,
един към друг, ще сториме поклон
И няма сила никаква да може
пред нищо да ни раздели...
Дори и там, на смъртното си ложе
ще бъдем неразделни с теб, нали?
© Ирена Георгиева Всички права запазени
Браво,Ирена!