Разкажи им за мен.
Разкажи на жена си,
на сестра си
и на майка си разкажи.
Как ме крадеше
от моите малки дървесни креватчета,
бях твоя, а пред вратата ми - токчета.
Разкажи им за мен
и на децата си разкажи!
Как влюбен пред мене стоеше
на колене паднал
и ръката моя държеше.
Хиляди нощи в студа те завивахй
премръзнал от всички
с целувките мои, аз всичко изтривах.
Разкажи им за мен,
защото времето отминава,
а без любов, сърцето се разболява!
Душата си в кошница носиш.
Хиляди улици прекосяваш,
за да ме търсиш!
От отсъствието мое ще онемяваш.
Ще страдаш болезнено,
че за мен не разказа.
Рани ще имаш дълбоко раздразнени,
че от света скри ме
и на никого не ме показа.
© Любов Никифорова Всички права запазени