Kогато никой друг до тебе няма,
и паднал си внезапно във калта,
разпънат в някаква житейска драма,
с ожулени до кокал колена.
Когато целият ти свят се сгромоляса,
лишен от смисъл в тази сивота,
когато времето от чакане ръждяса,
и нямаш мен до твоята ръка.
Когато имаш всичко материално,
но в дом, във който тъжна е нощта,
викни ме, до припадък нереална,
да сгрея дланите ти... за да не умра.
© Неземна Всички права запазени