Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен,
като роса след силно слънце ще се изпаря...
За мене няма да си спомняш -
била ли съм или не съм била...
И само следа от написаните думи
ще остане, там, някъде във вечността,
тез думи излезли от сърцето,
превърнали се във сълза... ...