...Така те вдигнах нависоко,
че днес не мога да те стигна...
...Поглеждаш косо и жестоко
и ме раняваш безпричинно...
...Или пък, може би, затъвах
във нерешените си чувства...
...Върбата вятърът огъва,
щом в себе си го тя допусне...
...И силен, искайки да бъдеш,
поливаш ме със думи хладни...
...Но мравка как орел да съди,
ако не вярва, че са равни...
© Валентина Лозова Всички права запазени
Жанет
Силвия
благодаря за вниманието!