19.08.2014 г., 18:21 ч.

Неродено лято 

  Поезия
358 0 4

Лети по прегорялото поле

безбрежно силуетът на момиче,

но няма слънце, няма и небе,

и никой друг наоколо не тича.

Прелитат вместо птиците по свода

моменти без картини и без цвят...

Повява вятър, липсва аромат,

понася се във въздуха тревога.

Студено е, а беше сякаш лято

и мокра бе от дъжд земята,

но няма вече дъжд и не е лято,

погребана лежи в пръстта душата.

© Ралица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??