2.01.2009 г., 16:07 ч.

Несбъдната мечта 

  Поезия
696 0 2

И постепенно всичко се нарежда...

Преобличаш се в нова одежда,

забравил за мене в мечтите за друга,

променил се от какавида в пеперуда.

Очите ти безчувствено към нея гледат.

Чудят се безспир на къде да поемат.

Търсят изпросено малко внимание

пред безмълвното ми, тихо страдание...

Ревността ми е сякаш чувство обидно.

Да се хабя ли? - Май за теб ми е свидно.

Не искам и нея така да нараняваш,

моля те, недей  да й го причиняваш!

Очите ми мокри отново към тебе гледат,

търсят прошка и молят се да те вземат.

Всеки поглед към нея ме разрушава,

преражда болката и любовта потушава.

Исках до тебе близо да бъда.

Ах, защо получавам тази присъда?

След всеки твой поглед обезнадежден

да попадам във тъмен, затворнически плен.

© Силвия Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идеята е чудесна, но ритъма и постройката са се изгубили някъде по трасето!
    Намери ги - зная, че можеш!
    Успех!
  • Това, което не ни убива ни прави по-силни!
    Продължавай напред и ще откриеш истинската любов.
    Повярвай
Предложения
: ??:??