11.06.2020 г., 8:30 ч.
Несбъднато сбогуване
НЕСБЪДНАТО СБОГУВАНЕ
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите.
Не съм научена да се сбогувам.
И ти не знаеш как да си отидеш.
Възможно беше с тебе да отплувам.
Но никой не е стигал Атлантида.
Копнея да те дишам – до насита! –
и в твойта пазва залез да мъждука.
Снишават се докрай над нас звездите
и молят да се преродят в светулки.
Валентина Йотова, 10 юни 2020, София
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много красив и чувствен стих, макар че темата е тежка! Поздравявам те!
-
Тъжно с чудесен финал.
-
Стойчо, Весе, благодаря ви
-
Така е, Ирина, благодаря, че беше тук.
-
Благодаря ти, Златна
-
Прегръдка, Юри
-
Мълча... И чакам светулките да озарят небето...
-
Раздялата с човек, който е част от живота ни прави уязвими...
-
Труден е моментът, в който трябва да си пуснете ръцете завинаги. Дори и вече разделени...
Много познато усещане. Обикновено го затискаме, но след такива стихове изплува, няма как. -
Много е хубаво, Валюша!
-
Хубаво е, Валя!
-
Пепи, благодаря
-
Благодаря, Деа, бъди!
-
!!!🌷
-
Плевелче, радва ме твоето присъствие
-
Трябва да повторя всички коментари- разкошно, много красиво, разтапящо... Валя, аплодисменти!
-
Благодаря, Руми, радвам се, че поспря тук.
-
Благодаря, Мария, прегръдки.
-
Разтапяш!
-
Търся думи с които да определя как точно ми въздейства това твое "сбогуване", но не ги откривам! Прекрасно! Благодаря!
-
Прегръдки, Наде.
-
Поднасям ти възхищението си, Валя!
Голяма си!🌹🍀🌹 -
Райне, ти си ми слабост, благодаря ти, че се отбиваш при мен.
-
Благодаря, Дени, бъди.
-
Разкош!
-
Не просто хубаво...аз искрено се възхищавам на нещата, които не умея...Такава логическа образност, в такава симбиоза с формата е песен!
Страхотно ,Валя! -
Хубаво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
