На теб живота ти минава ей така,
не можеш да си само със една.
Ковеш съдбата си без любовта,
а душата ти е винаги сама!
За теб живота носи името – жена,
но тя за теб е всеки ден различна,
и твойто поведение
за нещастник е типично...
Защо се хванах аз на твойта стръв,
защо съм поредната ти бройка?
Защо съм влюбена безумно,
а ти ме ползваш като
за дреха - остаряла кройка?!
Защо си толкова студен,
защо не спра да те обичам?
Защо не принадлежиш на мен,
та нали навеки в теб се вричам?!
© Надя Георгиева Всички права запазени