Нещичко да кажа
Аз имах нещичко
на хората да кажа,
но цял живот
свенливо съм мълчал…
О, бях дори на път
да се откажа,
но истината в мене
беше плод узрял!
Аз цял живот с очи
в доброто съм се взирал.
Презирал съм,
но просто съм мълчал!
За много истини
дори съм фантазирал,
когато бивах
пръскан с кал.
В сърцето си дори
не пусках красотата
и търсех в низините висота!
Макар горчилки
да оставаха в душата…
и да ме мъчеха в съня.
Дори сега, когато
плахо се оглеждам,
и мяркам дирите
си зад гърба,
аз виждам
минала надежда
и чувам звук
от глъхнала тръба…
Аз виждам здравото си място
във живота
и мъката, с която съм дружил.
Аз не напразно съм преминал
през живота,
но ме е яд,
че дълго съм мълчал!
© Христо Славов Всички права запазени