Нещо като послепис
за моята любов написах,
но после беше празен моят лист,
сякаш никога не съм писала нищо!
Чудех се, дори не можех да ям,
не можех да спя, да се смея,
исках до себе си някой (Стоян?!),
заради когото да живея.
Но днес осъзнах какво стана -
послеписът го нямаше там,
защото едно сърце от стомана
аз още обичам! (Това на Стоян!)