Не усещаш
как те рисувам
с думи.
Как те галя
най-нежно
с музика.
Как уж бягам,
а те жадувам
докато съм
есенна.
Измислям те.
А ти и не
предполагаш
колко е трудно —
да мечтаеш
за нещо...
За нещо,
което го няма...
© Ивелина каменова Всички права запазени