Нещо повече
Не ме познаваш,
а пак ме обвиняваш.
Обичам него, разбери!
Примири се... от истината боли.
Нима съм вещицата аз,
защото не успях да те обикна?
Нима обидите ти заслужавам,
че със него съм била, а с тебе - не?
Животът си е мой,
любовта си на когото искам аз ще дам.
В твоите очи аз нищо не намерих -
нито светулките загадъчни в нощта,
нито тревите уханни сутринта
... нито себе си и любовта.
Те празни са навярно.
А моите - те жадни са за висините,
ненаситни за безкрайността,
любопитни за космоса и хаоса дори.
В неговите кървави очи
аз себе си видях... своя огън
... свойта пепел.
Аз с тях рисувам,
на тях робувам,
всяка вечер ги сънувам.
Мразиш ме, че честна с тебе съм била?
навярно предпочиташ да живееш във лъжа.
Мрази ме, щом това желаеш,
ала него не проклинай.
Виновен ли е той, че мислите ми подлудява,
че жарта във мен разпалва
всеки път, когато с поглед ме пронизва?!
Виновен ли е, че ме кара да се смея,
да лудея... да живея?
Не си се влюбвал никога, нали?
Не знаеш колко сладко е... и как боли...
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
много ми хареса! с обич.