Времето е сложило пръстена на твоята ръка.
Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.
Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...
Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.
Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди...
Забравяме едни за други, но съдбата ни напомня...
А усмивката ти свети в съня ми, изтрит на сутринта...
Останал е само споменът за нещо толкова красиво...