Нещо в нищото
Тихо падат всички звезди,
жестоко убити от твоите лъжи.
Знаеш ли ти това?
Знаеш ли, че ми писна любовта?!
Слушам песен без глас,
в която историята си чувам аз.
Знаеш ли ти това?
Знаеш ли, че уби любовта?!
Гледам със затворени очи,
мечтая в разбити мечти.
Знаеш ли ти това?
Знаеш ли, че намразих любовта?!
Слушам мъртвешка тишина,
озарен от среднощна тъмнина.
Знаеш ли ти това?
Знаеш ли, че я няма любовта?!
Родих се, за да умра
и да възкръстна от пепелта!
Умрях, за да живея
и да си спомням за нея!
Знаеш ли, питам те аз,
че през онзи дяволски час,
онази, другата, бе в моите очи,
тя възроди изпепелените мечти,
които изгори най-жестоко ти!
© Антон Городецки Всички права запазени