Monny (Симона Гълъбова)
223 764
7.08.2009 г., 21:05 ч.

Нещо за гърба на Истината 

  Поезия » Любовна
538 0 3

"Обичам!"- чувах много пъти...

Пропи се в костите ми тази дума чак!

И всеки път се впивах в мисълта ти,

молейки се да открия истината - пак и пак!

 

Но чудно се получи!

Тъй и не успявах...

Разлиствайки със полъх

залъка на всеки твой лист,

често  и на себе си сърдита аз оставах,

а пък знаех - не си, както казваш -"Чист"!

 

Време - тъй и не остана...

Посребряха ни душите като разтопен метал,

всичко дадох - нищо не получих във замяна,

вечно  в шепите си стривах суха кал.

 

Питах и разпитвах цял един живот.

Все въпроси за трагичния, ръждив роман,

в който се оказах вързана със здрав хомот,

а часовникът ми достолепен бе с жестокост изподран!

 

Никога не се обърнаха нещата -

все окрадена, ранена птица бях...

Не се оказаха реалност чудесата,

а мечтите се превърнаха в горчив, безцветен прах!

 

Не си ли виждал птица -

падаща от небесата в танц красив?

Тя е като бяла гълъбица,

окъпана във огън - пепелявосив!

 

Ще видиш - има време!

Истината чака, но пък неподвижна не стои!

Защото на гърба си носи тежко бреме -

в борбата със лъжата тя да победи!

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??