Прегръщам те и аз и ти оставям един любим стих на Дамян Дамянов!!!
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Ще си позволя да Ви нарека "ПРИЯТЕЛИ" , защото наистина Ви чувствам такива след тези Ваши думи!
Благодаря Ви от все сърце! Приятели! Не можете да си представите колко е важво за мен да харесвате и дори да коментирате моите стихове... Досега не съм получавала признание за това!
Прегръщам Ви най- топло
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Александър Дюма-баща ("Граф Монте Кристо"