Неслучайни срещи

Поехме по различни пътища, 
когато искахме да ходим по един.
И вече не сънуваме еднакви сънища,
а с кошмари будя се самин.

Ръцете, свикнали да се държат, изстинаха,
както и отвътре изстудя,
а месеците доста бързо минаха
и някак си светът ми опустя.

Завиваме обаче пак по преки
в опити невинни да се засечем
и устните студени, но и още меки,
в друг свят и друго време да ги пренесем.

В далечината кръстопът – надежда,
спираме за глътка въздух уж,
търсим някой друг за нас дали не се оглежда,
но никой няма и тръгваме по пътя чужд.

Изгубени в безвремие по тез пътеки,
поливаме цветята със сълзи,
сърцата си под ключ държейки
и казвайки си – "Още малко потърси".