Несподелена любов
Ти идеш...
Вятърът закичи
пеперуди в косите ми!
Залезът открехна вълшебна
врата към безкрая!
Птиците весело
махат с крила;
щурецът орфеева
песен запя!
Душата ми завибрира
в неописуемо ликуване!
Исках
мига
да
е
вечност!!!
Ти отмина...
Вятърът онемя от
болката ми.
Залезът се превърна
в кървава рана.
Птиците прегърнаха
стенещата ми душа.
Земя и небе се сляха
в сълзите ми;
завъртя се вселената.
С колко
мъка
ридае
щурецът...
© Лиляна Стойчева Всички права запазени