И ето, пак съм в моята стая -
отново сама горчиво се кая.
Срички и думи в моето съзнание...
отново съм друга, обвита в отчаяние.
Дали ще те имам завинаги аз,
дали ще изчезне студеният мраз?
Ще изгрее ли слънце над моето небе?
При облачно време любов не расте.
Отново съм сама, изпълнена с тъга,
душата ми стене: "Къде си сега?"
Изгубвам се аз в страшна мъгла
и скитам напразно, да се спася. ...