Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме...
... очакваш да ти кажа.
- Нима ти сам не го разбра?
Да, така и стана...
... но искаш ти да го чуеш
от моята уста...
... за да почне да ме боли,
нали?
И пак същото
- стоиш срещу мен, мислиш
и очите ти ме изпиват...
... но не от жажда за любов,
а от съжаление...
© Цветослава Младенова Всички права запазени