Аз помня лятото, когато
безумно влюбих се във теб.
Но зла със мене бе съдбата,
ти така и не узна за мен.
И продължавам да живея
с надеждата, че някой ден
ще срещна любовта си аз,
но дали мечтите ми са само хубав блян...?
Къде е той сега, не знам.
Питам се, кога ли?
В някой слънчев ден или под звездите ярки
ще е той до мен.
И в мрака двама ние ще стоим
и един на друг сърцата си ще подарим.
Нежна ласка само -
туй желаех аз и да е със мене
всеки ден и час.
С устни той да пие моите сълзи,
а в очите пламък ярко да искри.
И ще продължавам да мечтая,
че дори и в някой друг живот,
ще го срещна и ще го позная...
Знам, че може да е трудно, знам, че може да боли,
но ще направя всичко нужно да сбъдна своите мечти!
© Екатерина Всички права запазени