Една любов е винаги голяма,
когато ти открива небеса.
Но може да е горестна измама,
очакваш ли от нея чудеса.
Защото не е чудо да обичаш –
потребност е, живот на таз земя.
Годините изминах в сляпо тичане
след теб. За да остана днес сама.
Разбрах, че любовта не се постига,
не се дарява като сувенир;
понякога е радостно намигване,
понякога – водовъртеж във вир.
Не те упреквам, че до мен не спираш.
Аз късно истината проумях ...
Ненужни чувства днес у мен умират.
И тази смърт е моят малък грях.
© Елица Ангелова Всички права запазени