Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен
с мелодия от грохот на окови
и с глас от болката разтресен.
Съдбата жива ме зарови...
Назад е пустош. Няма бряг
и в настоящето сама се давя.
Живот затиснат със капак –
уморена съм, какво да правя? ...