Неспокойна, недостойна, загиваща,
нежно откликва на всяка измамливост,
малко по малко, онася се, тя е заспиваща,
когато към нея идва отново примамливо.
Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,
пак към тази посока се носи леко, на пръсти,
не може отново да иска, защото не пита,
а само пред него застава и с вяра се кръсти.
Вярваща, искаща, не просеща,
пътува в света си, безкрайно идеален
и дрехите на ангел носеща,
една частица се среща - светът е брутален...
Видяла, срщнала, потърсила,
намерила красота във грозотата,
със силата си спокойността разтърсила
и след буйността пак идва празнотата...
Спокойна, достойна, възраждаща се,
докоснала се до жестокостта на феята,
в нов свят и в нов живот - прераждаща се,
вечно стремяща се към целта и идеята...
© Милена Петкова Всички права запазени