Несретница!
Сама съм си виновна!
Издигах кули на въздушни обещания.
И търсех кестени в шушулчици безплодни.
Прохождах. Но на мними разстояния.
Несретница! Посявах бяло грозде
и мислех, че със него ще си светя.
Но винаги, в едно неумолимо "после",
все някой ми ядеше плодовете.
Нещастница! Играя без да виждам.
И вечно жадна, ненаситно-доверчива,
дочаках време за последно свиждане ...