Хей, ти! Поспри се! Не виждаш ли -
             Тръгваш на път, който води до никъде.
             До къде си мислиш ще стигнеш
             повел със себе си своята мерзост?

             Вървиш, а от тялото ти лъха самолюбие,
             без срам потъпкваш нежни чувства.
             Опитваш се да бъдеш горд със себе си,
             но смърди тази твоя мъжка чест.

             За постъпките си вяло отговаряш,
             измисляш нескопосано извинение.
             Измий си устата преди да говориш -
             не мърси с нея святата дума "Любов".

             По грешен път вървиш, приятелю!
             Вървиш по път, който не води до никъде.
             Ще дойде ли денят, в който да прогледнеш?
             За стореното прошка има ли?... Ти ми кажи?