Lidiya_Grigorova (Лидия)
43 376
2.02.2025 г., 17:47 ч.

Несретник 

  Поезия
48 3 4

Настъпва шепотно нощта,

с ромола на бликащите извори.

И в тази звездна тишина,

унило бродещ във сумрака,

потънал в своята тъга

бездомник търпеливо чака…

 

Поглежда плахо той Луната,

превърнала се в нощен цвят.

Жълтицата си търси, но съдбата

не го поръсва с благодат!

 

Звезди сияят, а беднякът

потънал в своята тъга,

сломен от яростта на мрака

не вижда тази красота.

 

Зората идва, ден се ражда.

Несретникът ги среща пак.

С надежда във сърцето чака

нощта си звездна и златния петак.

© Лидия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Люси, Стойчо, Миночка, че отделихте време да "ме прочетете"! Благодаря за добрия коментар.
  • Силен, докостващ стих! Браво!
  • Харесах, Лидия! Добре, че има надежда!
  • Колко ли от нас живеят в илюзии?И при това
    мечтите ги преследват на самотен ъгъл...
    Понякога човек жадува да се самозалъгва!
    Поетите са рицари на чувствените си слова.
    Поздравления за написаното от теб, Лидия!
Предложения
: ??:??