Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер,
забравяме, които били са до нас.
От време на време, с тих глас далечен,
говорим минута, а ни се струва цял час.
И често, на себе си, така ни е яд,
че нямаме доблест да си признаем.
Че друг е човекът в нашия свят,
и това е което силно желаем. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация