Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.
Пристигам с тъга от спомени стари,
зараснали рани още кървят.
Запали ти огън, но някак не пари,
нестинарите чувства – в жарава вървят.
Смирен коленича, икона пред мен,
виждам душата ти, казвам молитва.
Водиш ме в кладенец, тъмен, студен,
до него, сърцето ти, ценна реликва. ...