19.08.2014 г., 18:19 ч.

Нестинарска жарава 

  Поезия » Еротична
1991 1 6

Извивките на нежното ти тяло

издават красотата на богиня!

Отблясъци от лунно огледало

искрят в кристални чаши, пълни с вино!

 

Отпиваме на глътки аз и ти –

по устните ни тръпен вкус остава!

Разголваме безмълвните души,

да стъпят в нестинарската жарава...

 

Преди да чуя сластния ти вик,

когато в тебе с болката прониквам

в екстазите на лудналия миг,

след който ненаситна радост бликва!

 

А болката да рикошира в мен

сред бързея на чувства споделени,

оставяйки и двама ни във плен

на обичта, с която сме споени!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствена поезия, вдъхновена от красотата на любимата ...
  • Хареса ми спояването с обич!

    Поздрав, Мариан!
  • Луднал си нещо тия дни М., така да ни разгорещяваш и нас, аааа :P
    Хареса ми де
  • Браво!
  • Ех, колко е хубаво, когато любовта е споделена! Хареса ми! Поздрав!

    А болката да рикошира в мен
    сред бързея на чувства споделени,
    оставяйки и двама ни във плен
    на обичта, с която сме споени!
  • Красиво споделена близост...
    Хубав стих, Мариан!
Предложения
: ??:??